|
Описание
|
Испанската Гражданска война (1936–1939) е зловещата увертюра към Втората световна война. Обръщението на испанските епископи от 11 юли 1934 г. е може би най-точната трагична оценка за генетичното начало на предстоящия апокалипсис: "Гражданската война – обявяват те – е въоръжен плебисцит срещу себе си на един разделен народ". И това наистина е най-страшното за един народ, за едно поколение, защото е с непоправими последствия, оставени, доколкото е възможно, неизвестното бъдеще да оздрави и евентуално благородно да прероди.
За Тодор Ангелов и българските доброволци от интернационалните бригади, биещи се на страната на Републиката, на страната на демократичния отпор срещу настъпващия тоталитаризъм, трагедията на Испания е общоевропейско повторение на техния собствен опит – на братоубийство и разгром на демократичните сили в България през двадесетте години. Безумният героизъм и себеотрицанието им са дълбоко свързани със съзнанието за съдбовността на борбата. От друга страна, идеологическите наочници им пречат да разберат и се опазят от злокобните задкулисни игри, които загробват не само Испания, но и подготвят всемирната касапница на Втората световна война…
|
Начало