В морето от
поетически книги, които всяка година
излизат в България, книгата на Ивайло
Иванов е истински остров. Книгата
наистина е „нова“, но „нова“ не в
смисъла на експеримент, който винаги
претенциозно иска да донесе „новина“
на света, а в смисъла на нейната класичност.
Човекът, взиращ се в света от страниците
на книгата, вече го вижда като Творение,
такова каквото е, и със смирението, което
подобен обективен поглед неизбежно
предполага.
„Нов сън за щастие“ е
несвоевременна и с това лишена от
всякаква баналност. Книга на озареното
краевремие, далечна на суетнята и
шумотевицата на света.
Емилия Дворянова
„Нов сън за щастие“ е
не просто стихосбирка, а именно поетическа
книга със своя концепция, осъзната
лирическа мяра, вътрешен обем и развитие.
В нея има удивително съчетание на амбиция
и скромност. Амбиция, защото полага себе
си като продължение–дописване на една
от образцовите книги на българската
лирика – „Сън за щастие“ на Пенчо
Славейков. Но и скромност, защото подхваща
мотиви от невлезли в Славейковата книга
наброски и откъслеци, застава съзнателно
леко встрани от канона. В този жест има
колкото постмодерна игра, толкова и
изострено екзистенциално питане за
сбъдването и несбъдването в литературата
(и извън нея), което е един от централните
залози на книгата.
Биляна Курташева
Начало