Ако вярваш само на нещата, видими за очите, но въпреки това в главата ти често звучи песен, недостъпна за другите, това означава, че или си специален, или нещо много специално ще ти се случи. Или пък че твърде грубата реалност, която всички ние обитаваме, трябва да има и изход към мистичното, към свръхреалното, за да придаде свръхоснование на случващото се. Защото всяко съществуване има нужда от метафизичност, за да бъде осмислено като правилно. Особено когато е разположено във време, в което добро и лошо дотолкова си приличат, че е само въпрос на избор как да бъдат наречени.
Владимир Кабрански пише така, както се сънува. На места бързо и задъхано, като кошмар, другаде бавно и красиво, като приказка. И истинското му майсторство проличава в това да остане докрай реалистичен, въпреки заиграването с метафоричността на иносказателното. Поради това „Старецът и Песента“ е такъв роман, който без нарочно да цели декларативността на поучението, оставя усещане за преживян урок и придобита мъдрост.
Гергана Пожарски