Домбровски не създава поетически ребуси. Не превръща стихотворението в партия пинг-понг. Подбира внимателно думите, защото вярва в интимната връзка на езика с действителността. Вярва, че езикът е форма на съществуване, а думите са по един реален начин подплатени с опит. И има чувството, че дългът на поета е да очиства от шумовете това съзвучие и да го укрепва.
Това не означава, че е наивен поет. Тъкмо обратното. Той умее да гледа трезво – на света и на поезията. Успява да извади наяве потрошените черупки на езика, който някога е споявал и поемал в себе си всичко. Умее да предаде тресавищната тривиалност и празния, ялов трагизъм на света, който е изгубил сцепление – света, опустошен от човека и изоставен от Бога. Поезията на Домбровски не затваря очи за посредствеността на действителността, от която израства. Знае, че отразява нейния самомнителен фалшив блясък, че самата поезия е белязана от суета. Познава своята уязвимост и слабост. Но умее да търси това, което е значимо.
Павел Прухняк
Начало