Изразът Corpus Hermeticum („Херметически корпус“) има две значения. Едното от тях е: „съвкупността от всички антични текстове, оцелели на старогръцки, латински и други езици, които, във времето на своята поява, са били приписвани на Хермес Трисмегист.“ Corpus Hermeticum е и название на сборника от философско-теологически трактати на старогръцки език, попаднал във Флоренция в средата на XV в. и преведен на латински от известния специалист по антични езици и платоническа философия Марсилио Фичино. Фичино е разполагал само с един екземпляр от този сборник, но през следващия век са били открити и други, някои от които са съдържали още три текста.
Така, към края на XVI в. Corpus Hermeticum е съдържал седемнадесет отделни текста – четиринадесетте, известни още на Фичино, и другите три, които издателите са присъединили към тях. Именно това е антологията, която днес се предлага на българския читател.
Преводът е дело на Николай Гочев и е първият български, направен от старогръцкия оригинал: по изданието на А. Д. Нок, публикувано с френския превод на А-Ж. Фестюжиер.