|
Описание
|
Въпросът „кое е истинското българско църковно пеене“ се поставя активно в публичното пространство в България след Освобождението и става предмет на неколкодесетилетна дискусия, разгърнала се от края на ХIХ до 40-те години на ХХ век най-вече на страниците на множество издания от периодичния печат. Стремежът към идентифициране на националното в църковното пеене е свързан с процесите на търсене на културна идентичност в новоосвободената българска държава и е израз на идеята за самостойна българска църковна музика, свързана с изисквания за „оригиналност“, за „народностна самобитност“, която, по думите на Добри Христов, да ни нареди сред „музикално издигнатите народи“.
|
Начало