|
Описание
|
Златина идва от злато –
златото на душата, душата – духът на поезията. Личи й от пръв поглед, от
косата, златната, до сянката – сребърната. Ангелите й шептят и тя им отговаря –
в стихове и рими. Тревожни стихове в тревожно-нежни рими. Искрени рими, червени
до кръв и бели – невинни. Награда за тях не очаква, но има мечта. Ангелите да й
пеят песен. Ветровете да й свирят съпровод. Есента да я посрещне пъстра.
Любовта да продължи и Отвъд. И болките, и радостите – да ги види. Като ято
стихове, политнали нагоре. От времето завинаги запазени. В чертичката на
хоризонта врязани. А иначе останалото е мълчание.
|
Начало