Тази книга продължава добрата традиция за представяне творчеството на българските шахматисти.
През 1977 г. издателство „Медицина и физкултура“ издаде книгата „100 партии на Юрий Бендерев“, на Стефан Сергиев, която се яви предвестник на последвалата серия книги, посветени на живота и творчеството на водещи български шахматисти. Да се пише за тях обаче съвсем не е лесна работа. Нужно е добро познаване на творческия им път, разполагане с максимален брой на играните от тях партии, и разбира се, желание за работа и умение да се представи в пълна светлина образа им.
През 1993 г., когато Българската федерация по шахмат се готвеше да чества 90 годишнинита от рождението на първия шампион на страната Георги Гешев, се роди идеята за издаване на книги, посветени на старите български майстори. Съвсем закономерно тази задача беше възложена на Павел Иванов – един от първите изследователи на българския шахмат, притежаващ най-богатата колекция от партии на български шахматисти. Под перото на Павел Иванов видяха бял свят книгите „Георги Гешев“, „Олег Нейкирх“, „Александър Цветков“ и „Юрий Тошев“. Те поставиха началото на замислената с много любов поредица „Именити български шахматисти“. През 1996 г., по случай 80 години от рождението на Андрей Малчев, излезе книга на Живко Кайкамджозов, посветена на този наш шахматист и деятел. В следващите години не се намериха „смелчаци“ да се заемат с нелеката изследователска и неблагодарна работа. Нямаше и кой да я финансира. Така добрата идея беше на път да заглъхне. Годините си минаваха, ветераните един след друг напускаха този свят и споменът за тях започна да избледнява. Трябваше да се направи нещо.
...
Камен Писков е самобитен и интересен шахматист. Кога и къде научава правилата на шахматната игра не е известно. От малък израства без родителски грижи. Майка му, Вела Пискова, и баща му, Пеньо Писков, са оставили трайна следа в борбата на БРСДП (т.с) за справедливост и по-добър живот. След смъртта на майка му, той емигрира в СССР. По време на пребиваването си там се изгражда като всестранно развита личност – работи в автозавод, завършва инженерство и се увлича по шахмата. И не само се увлича, но участва в състезания и става добър шахматист. След завръщането му в страната през 1945 г. се включва във формирането на структурите на Българската милиция, а по-късно и в изграждането на Българската армия. Независимо от голямата му служебна заетост, К. Писков намира време и да участва в шахматните прояви в страната. Още първите му изяви разкриват един голям талант.
В книгата са проследени участията му в различните шахматни състезания през годините. В периода 1946 – 1955 г. Камен Писков е сред водещите български шахматисти, национален състезател и неизменен участник в републиканските първенства. През 1947 г. на финала разделя 1-2 място с д-р Юрий Тошев и двамата са обявени за „Републикански шампиони“.
В края на 50-те години, след пенсионирането си, той е един от най-играещите български шахматисти. По това време набират скорост майсторските турнири, които започват да се провеждат в почти всички краища на страната. Те дават възможност на местните шахматисти да се срещнат и премерят сили с гостуващите майстори. Тези турнири изиграват важна роля в по-нататъшното популяризиране и масовизиране на шахмата в страната. Камен Писков е един от най-големите пропагандатори на играта. През 1967 г. имах възможност да участвам в един такъв турнир заедно с него. Общуването с „Маестрото“ (той не беше от много общителните и не обичаше да говори за себе си) ми отвориха очите за много неща. За шахмата говореше с вдъхновение. Помня го с неизменната лула и съсредоточения и замислен израз на лицето. Не правеше прибързани ходове. Обмисляше продължително отговорите си, дори и те да бяха явни. Затова изпадаше често в цайтнот. Много интересни идеи не успя да материализира, поради грешки в заключителната част на играта. Сега, когато се връщам назад във времето и преглеждам партиите му, мисля, че някои от даваните на времето оценки и определения за неговата игра трябва да бъдат корегирани. Мнението, че дебютната му подготовка не е била добра, е твърде пресилено. Камен Писков е от онези шахматисти, които още от самото начало се стремят да насочат играта в малко известни за противника продължения, придавайки є оригинален характер. Това не винаги се увенчава с успех, тъй като новите и не достатъчно проучени продължения, често се опровергават, а възникващите неизследвани позиции изискват много време за оценка и анализ. Негови дебютни идеи по-късно бяха развити и обогатени от други шахматисти. Ето два примера за приноса му в развитието на дебютната теория.
Правейки дебютен преглед на републиканското индивидуално първенство през 1953 г. мм Здравко Милев пише: „Няколко пъти в партиите на турнира се срещна въведения в практиката от К. Писков вариант: 1.d4 Nf6 2.c4 g6 3.Nc3 Bg7 4.e4 d6 5.Be2 0-0 6.Bf4“. Фактът, че той е бил взет на въоръжение от такива играчи като Н. Пъдевски и Ал. Хаджипетров, показва, че е интересен и жизнеспособен. Този вариант и днес не е загубил своята актуалност. Единадесет години по-късно, друг от неговите русенски възпитаници, мм Николай Минев, в обзора си „По партиите на ХIХ републикански финал“ пише: „Дебютът 1.е4 Nc6 2.d4 e5 още няма име, въпреки че се среща и на големи турнири. Употребява се от аржентинския майстор Росето, а у нас – от П. Орев и К. Писков. На първенството Писков го приложи два пъти – срещу Ем. Карастойчев и Ив. Чапразов. В първата партия възникна остра позиция с равни шансове, а във втората игра с равни възможности“. (Дебютното развитие на тези две партии е разгледано на стр. 36-7).
Трудно е да се даде определение за дебютните предпочитания на К. Писков. Той разиграва еднакво добре както откритите, така също и закритите дебюти. Подчертаният му вкус към атаката много често го принуждава да пренебрегва някои класически изисквания на позиционната игра, само и само позицията да се изостри, да се създадат предпоставки за нанасянето на тактически удари. В последните години от състезателната си дейност отдава предпочитание на закритите дебюти. Разиграва ги с голямо майсторство. Маневрира продължително, търсейки удобния момент за нанасяне на решителния удар. В книгата може да се намерят много примери в потвърждение на това. Не са малко партиите, в които още в дебюта той предприема пешечна атака на царския фланг преди да е завършил напълно развитието на фигурите си и да ги е разположил на най-добрите позиции. Когато го атакуват Камен Писков запазва самообладание, не изпада в глуха, безперспективна защита, а се стреми да използва и най-малката възможност, за да получи контраигра. Камен Писков притежава голямо майсторство в реализиране на получено преимущество. Много силно впечатление прави разиграването на „равните“ топовни ендшпили. Убеден съм, че критичното разглеждане на партиите на „Маестрото“ ще бъде от полза на желаещите да усъвършенстват шахматното си майсторство.
През 1986 г. шахматната секция в Русе организира Първи международен турнир по шахмат „Мемориал Камен Писков“ в памет на именития шахматист. Хубавата инициатива просъществува до демократичните промени в страната през 1989 г. През тези години са проведени четири турнира, които бяха не само отдаване почит към живота и делото на големия шахматист, но и отлична школа за изява на млади шахматисти. В „Мемориал Камен Писков“ през 1987 г. прави своя международен дебют 12-годишният русенски шахматист Веселин Топалов, който 18 години по-късно стана световен шампион.
Днес, когато се навършват 100 години от рождението на Камен Писков, Българската федерация по шахмат прие конкретно решение за организирането и провеждането на редица шахматни прояви посветени на юбилея на „Маестрото“. Тази книга е част от тях.
По-голямата част на включените в книгата партии са подбрани от Павел Иванов. При една от редовните ни срещи, докато беше жив, големият изследовател ми предаде 118 партии на „Маестрото“, играни от него на
различни турнири в страната (без финалите). Всички те са намерили място в книгата. Наборът на партиите и подготовката им за печат са дело на младата шахматистка Диана Владимирова. Ценна помощ при подготовката на материалите ми оказаха и най-близките приятели и шахматни съперници на К. Писков – Борислав Митов и Георги Сапунджиев. Първият е работил дълги години с него като треньор на ЦСКА, участвали са заедно и в няколко майсторски турнири, а вторият е играл с него редица партии в първенствата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ и в уютното клубче на ул. „Цар Иван Шишман“ в София. Двамата са участвали и в редица състезания с отбора на армейците. Техните спомени допринасят много за разкриване образа на човека Камен Писков.
При подготовката на книгата са използвани коментарии на партиите на „Маестрото“ от сп. „Шахматна мисъл“ през годините. Авторите на отделните коментарии са посочени своевременно.
Благодаря на всички, които оказаха помощ за издаването на тази книга.
3 май 2009 г.
София Авторът
Съдържание
Предговор
100 години от рождението на Камен Писков
Бележки върху спортната кариера на Камен Писков
Спомени за Камен Писков
„Маестрото" (д-р Николай Минев
„Моите срещи с Маестрото" (SIM Георги Сапунджиев)
„Той изживяваше всяка партия" (мс Б. Митов)
Участия в състезания
Финалите за републиканско индивидуално първенство
Откритите първенства на България
Полуфиналите
ј-финали за републиканско първенство в София
Майсторски турнири
Участия в националния отбор
Участия в международни турнири
Участия в първенствата на София
Камен Писков срещу останалите
На финалите
На полуфиналите
200 избрани партии
Избрани комбинации на Камен Писков
Най-добрите турнири на Камен Писков
Противници по партии
Фрагменти от партии, цитирани в текста
Начало