|
Описание
|
Отивам
някъде, където вчера ме е нямало, с надежда да открия нещо, което вчера не съм
знаела.
Урдовиза
Дванадесет истории, описващи една позабравена вече епоха – траките и техните
земи – в ранните християнски времена, непосредствено преди преобразуването им в
римска провинция.
Разказите, сплетени монолитно, представят една измислена „легенда“ за два
владетелски дома в нашето Южно Черноморие и за възникването на Китен, с
неговата недостъпна днес за посетители крепост Урдовиза.
От страниците в плът и кръв оживяват царят на астите Тейрой, двете му жени
Евфимия и Стредуза, дъщерите принцеси Урдовиза и Елисея и природената Заберна,
мъдрият учител Кетропорис, чистият по дух Китендор, благородникът асти Ролистен
и брат му Арзазум...
Историите, както самата авторка твърди, са художествена измислица – дело на
развихреното й въображение, вдъхновено от едно посещение по тези места –
останките от древните тракийски селища край Синеморец, Царево, Китен,
Бегликташ.
Златка Христова успява да пресъздаде живо и истинно епохата и времето.
Разказите и събитията звучат достоверно. Древните траки оживяват пред читателя
– ядат, пият, веселят се, пеят Орфееви песни, а като се понапият с тъга
разказват как преди векове великият Залмоксис на пировете е посвещавал
избраните в тайнството на вечния живот на душите и как да бъде постигнат той. В
историите има и любов, и омраза, и родолюбие и патриотизъм, и алчност и
предателство...
Дванадесет истории, обединени в една – истината е... „някъде там“. Дали „измислиците“
на Златка Христова един ден ще се окажат „истина“ или не – това не е толкова
съществено. По-важни са вярата и умението да ценим нашето минало, защото то е
отражение на нашето бъдеще, да разсъждаваме за нашите извечни неща, пътувайки в
корубата (кораба) на времето.
|
Начало