Иглика Дионисиева удържа в годините тихо, но категорично присъствие в литературата ни. Тя се осланя на подробностите, на поезията, която покълва от живота, на вярата, че смисълът е скрит и в най-незабележимото, в невидимото. Тази поезия не иска и не вика, тя придърпва читателя с доброта, с упованието в надеждата, че има спасение, дори когато объркаме змея с агнето, дори ако ни е дадено „само за днес / и нито секунда повече“. Топла книга.
Силвия Чолева
Начало