Петър II Петрович Негош (1813-1851) е най-големият черногорски поет. На 16 години става княз и владика на Черна гора. Като държавник се бори с разделението на племена, с обособеността на клановете, с традиционната планинска вендета, строи училища, пътища, въвежда съд и постоянна войска. Той е първият владетел на Черна гора, който се осмелява да наложи данъци на гордите и свободолюбиви планинци. Грижи се за народа по време на глад, разпродавайки наследствените скъпоценности на династията. Воюва с турците и пише поезия в кратките паузи между битките. Най-известните му творби са Лъч от микрокосмоса, поема, посветена на тайните на Сътворението, Лъжливият цар Шчепан и Горски венец.
Драмата Горски венец (1847) е най-известната Негошева творба. Горски венец съживява суровите времена от началото на XVIII в., кървавото раждане на новата черногорска държавност и с величествените си характери и колизии напомня за Шекспировите исторически хроники и трагедии. Горски венец е националният епос на черногорците. Едва ли не всяко негово изречение е станало поговорка, всяка дума и израз – крилати. Някои го смятат за връхна точка на балканската литература. Изпълнен с ярост и гняв, той е посветен на едно от най-стряскащите събития в новата черногорска история – изтреблението на черногорците, приели исляма. Като своеобразна енциклопедия на черногорския бит и живот, Горски венец ни позволява да надникнем в гордата и свободолюбива душа на планинеца, борещ се вечно за свобода срещу турското робство и тираните от всякакъв вид.
Начало