|
Описание
|
"Небето над Зелениград вече светлееше, а звездите, вместо да избледнеят, разгоряха се още по-ярко, заискриха лудо - някак злобно и студено.На човека от малък му е втълпявано да възприема тези небесни светила само откъм романтичната им страна, но когато в един такъв ранен, мразовит час над главата му се извие протяжният вълчи вой (той се обаждаше всяка сутрин и всяка вечер), звездите, тъй кротките и мили звездици, изведнъж го пробождат със смразяващия блясък на вълчи очи. А яркият бледо-сребрист кръг, зейва като раззинатата уста на звяра и свети със страшната белота на вълчите зъби.-...Аууу... ...Аууу... ...Аууу..."
|
Начало