Вий Бел е сигурна в
една неоспорима истина: приятелката на
сестра й – Софи – не се е самоубила.
Тя е убита.
Вий знае това,
защото го е видяла. Всички вярват, че Вий страда от нарколепсия, но тя не
заспива по време на пристъпите, които получава. Когато изпадне в безсъзнание,
тя преминава в нечий чужд ум и преживява света през погледа на друг човек. Тя
прави това, когато сестра й преписва на тест по математика или когато неин
учител се скрива, за да пие, преди влизане в клас. Вий научава и най-лошото за
предполагаема „приятелка”, когато се плъзва в ума й по време на училищни танци.
Но нищо не може да я подготви за това, което се случва една октомврийска вечер,
когато влиза в ума на някой, държащ кървав нож над безжизненото тяло на Софи.
Вий отчаяно желае
да сподели тайната си, но кой ще й повярва? Звучи толкова налудничаво, че не събира
смелост да я сподели с най-добрия си приятел Ролинс, да не говорим за
полицията. Но дори да се осмели да я разкрие на Ролинс, той се държи някак
странно с нея напоследък, по-резервирано, особено откакто Вий прекарва повече
време със Зейн.
Оплетена в
ужасяваща мрежа от тайни, лъжи и опасности, без някого, към когато да се обърне
за помощ, Вий трябва да намери начин да разкрие убиеца, преди той да удари
отново.