Сборникът „Род и родова памет“ е посветен на малко изследваните у нас проблеми на динамиката на ценностните светове и националните идентичности. От една страна, е факт обвързването на традиционното патриархално общуване с почит към предците. Но историческата ни памет е белязана двойно противоречиво спрямо тази почит. В личен план - за превръщане на жизнения фрагмент (на живота като такъв) на практика във видими утилитарни "неща" и бърз личностен просперитет. Едва след подобно индивидуалистично прагматизиране се натоварва със смисъл социалното и духовното развитие на индивида. Проблемът е в непоследователната и разпокъсана духовна приемственост, но само с еволюционната връзка обяснението и тълкуването му не е достатъчно. Налага се открояването и анализирането на липсващото звено - социално-функционалното. А то, според нас, придава смисъл на изграждането на отделния човек и определя характера на социалния му отговор на мобилната действителност. Да стане човек - това влага в потомъка си съвременният българин и ставането възприема конкретни измерения: материалното замогване на индивида, който възпроизвежда установен морален принцип на общността (Ив. Хаджийски).
Кои са престижните примери, еталоните като ценности в днешни измерения, които са обвързани с приемствеността между поколенията? Отговорът на въпроса представлява тематизиране на първата основна задача на проекта.
По известни причини, в годините до падането на Берлинската стена, ценностната система на българите се структурираше около догмата за приоритета на социално-класовото, на интернационалното над родовото, етно-културното и националното. Бяха пренебрегвани възможностите на традицията като градивна стратегия за бъдещето. Изгубиха се основополагащи идентификационни кодове, благодарение на които столетия сме оцелявали и сме се възпроизвеждали като народ и култура. Този дефицит най-остро почувства младото поколение, изведнъж оказало се лишено от значими, трайно валидни светогледни ориентации. Критичните състояния продължават и по време на прехода. В моменти на криза, когато се проблематизира смисълът на настоящето, у хората спонтанно се поражда порив отново да възсъздадат смисъл, "придърпвайки" миналото и настоящето (Ф. Бродел).
Теоретичната ни програма и емпиричната й верификация не остава единствено в констативните генеалогични, историографски и социокултурни цели и задачи. Експлицирайки чрез родовата памет ценности и позитивни модели на поведение, програмата екзистенциално ангажира участниците в нея, проектирайки върху тяхното бъдеще традицията като себестроителна стратегия за всеки поотделно и за всички заедно.
Научната програма, интердисциплинарна по същността си, навлиза в "забулените" за публичния интерес интимни механизми за функциониране на социалния и културен свят и всяка получена информация ще има особена стойност тук и сега, когато гражданското общество в България търси своя образ и идентичности.
Проблемната ситуация задължава не толкова и само да бъде даден отговор на въпроса за социалната стабилност-мобилност и устойчивост на традиционните духовни ценности, колкото да бъдат изследвани основополагащите значими фактори, които стимулират или задържат личностното развитие и мотивацията в ценностната сфера.
От друга страна, след навлизането на България в Европейския съюз, стават проблематични въпросите за идентичностите и самобитността на националната духовност. Заявеното на политическо равнище непротивопоставяне или пряка конфронтация на културите по необходимост задължава да изследваме как спецификите на микро равнище могат да устояват на прагматичния натиск отвън за глобализиране.
Процесът на самоидентификация в и чрез духовните и материалните ценностите на родовата памет е обвързан със съдържателното преориентиране на социалните отношения в България. Това по ефект на въздействия трансформира, както традиционните, така и модерните параметри на българските генеалогии. Актуално е те да бъдат не толкова и само описани, а изследвани в дълбочина, както в областта на чистата теория (в научната програма), така и да се анализират чрез емпирична изследователска практика.
Какви са основните резултати от този проект?
Систематизиране на традиционните нравствени кодове и свързаните с тях ментални и социални специфики, валидни най-малко за три поколения българи.
Натрупване на информационна банка от данни на социо-културни индикатори, свързани със самооценки, престижни еталони за подражание, с усвояването или отхвърлянето на вносни модели в ценностната сфера.
Анализ и синтез на емпиричните резултати в дълбочина (на родовата памет) и по отношение на стабилността на ценностните светове в условията на глобалната инвазия.
В този сборник са включини част от семейните истории и родови хроники.
Начало