Стиховете в „Очи за залез” на Мариана Дафчева
ни потапят в топъл свят, белязан от дълбока чувственост и пречупен през
призмата на женствеността. Свят, белязан от копнеж за близост и желание за
себенамиране. Пътят към себе си е преживяване, оцветено от дълбока вътрешна
емоционалност, жажда за заедност и любов. Същевременно това е фино, нежно и
изискано светоусещане. Съзерцанието е също част от състояние. Авторката ни е
дарила с красиви стихове за сезонността на света. „Очи за залез” са очите на
любовта, с които можем да видим красотата на света в неговата хармонична
цялост.
Нели
Господинова, редактор
ИСКАМ ТЕ
Привечер е.
Поляга
светлината.
Зеленото на
кротките
тополи
попива залез.
Безплътни
сенки
в сънното на
мрака
звездите са.
Зашушната
луната между
клоните.
И тишината –
песъчлива
в гнездата
птичи шепоти
събира.
С желания за
допир
хоризонтът е,
и онемял за
близост.
Ранима
сладост
в пръстите на
вятър
ниже стъпки…
Искам те.
Информация за автора:
Марияна Дафчева
Автор на
стихосбирките: "Сетива" (1996), "…И съм само желание"
(2006), "Одраскана луна" (2010). Носител на национални, регионални и
областни награди за свои книги и участия в конкурси за поезия и проза,
по-важните от които са: националния поетичен конкурс "Димчо
Дебелянов" (1987), сп. "Тракия", Мелнишки вечери на поезията
(2005), "От заник слънце озарени, алеят морски ширини" (Поморие,
2011), награда за поезия на СНБП (2012), от националния конкурс "Мара
Белчева" (2012), от националния литературен конкурс "Рада
Казалийска" (2012). Член е на СНБП, зам.-председател на Сдружение за
култура "Ново Арт Общество" - Асеновград, гл. редактор на списанието
за литература, изкуство и култура "Нов Вечерник" (Асеновград).
Начало