Национален регистър на издаваните книги в България

Настоящото издание е по повод 100-годишнината от рождението
на Михаил Кантарджиев и представлява поредна стъпка в усилията на БФШ да съхрани шахматното наследство на България и спомена за нашите шахматисти и деятели.

Увод

Тази година се навършват 100 години от рождението на Михаил Кантарджиев. С неговото име са свързани едни от най-важните събития от развитието на шахмата в България. Като състезател се изявява малко – в състезания участва около 15 години при това не много активно. Вярно, че по това време (1936 – 1951) шахматният живот в страната не е богат и състезанията се броят на пръсти, но и в тези които се провеждат, той не участва. В тези, в които участва оставя трайна следа – студентски шампион за 1937 г.; шампион на България за 1937 г.; най-добре представилия се български шахматист при участието на националния отбор на Олимпиадата в Буенос Айрес (Аржентина) през 1939 г. Колко шахматисти от това време могат да се похвалят с такива резултати?

Още в началото на своята състезателна дейност Михаил Кантарджиев се посвещава и на организационната работа. В онези години това е от изключителна важност, тъй като шахматното движение набира скорост, но ги няма истинските организатори, които да направляват неговите изяви.

Още като студент е избран в ръководството на Студентския шахматен клуб, а на конгреса на Българския шахматен съюз в Пловдив през 1937 г. – и в неговото ръководство. Професията му на търговски пътник му позволява, обикаляйки страната, да се среща и с шахматистите, да им оказва помощ при организирането на различни състезания и най-вече при създаването на шахматните клубове. От многобройните си срещи с тях той стига до извода, че за развитие и укрепване на шахматното движение в България трябва мощна и дейна организация, трябва методическа литература, пособия – шахове и часовници, нужни са контакти, както между клубовете в страната, така и с шахматисти от другите страни. Като първа задача М. Кантарджиев си поставя написването на шахматен учебник за начинаещи. За кратко време той успява да реализира тази задача. През 1945 г. се появява неговото „Шахматно ръководство“, издадено в тираж от 6 000 екземпляра. То съдържа правилата на шахматната игра, сведения за дебютите, мителшпила и ендшпила и девет коментирани партии на български шахматисти. „Ръководството“ се изчерпва за броени дни и дава началото на нов етап в развитието на шахмата в страната. Ще минат много години и не един и двама шахматисти ще си спомнят с умиление за своя първи допир с шахматното изкуство. „И това стана благодарение на „ръководството“ на чичо Михо!“ това съм го чувал почти при всички разговори с по-старите шахматисти.

„Чичо Михо:
– Направил съм 70 хода, а съм още в мителшпила!“
(сп. Шахматна мисъл", 1980 г.)

Само на тридесет и пет години Михаил Кантарджиев вече се ползва с любовта и признанието на десетките български шахматисти. Наричат го „чичо Михо“. Колко любов и признателност има в това обръщение.

Големият интерес към „Ръководството на чичо Михо“ и необходимостта от шахматна литература за начинаещите, довежда и до други подобни издания, дело отново на Михаил Кантарджиев. През 1946 г. е издадена книгата „Шахмат, правилник за играта и състезанията“ в 2 000 екземпляра, а през 1949 г. – книгата „В помощ на шахматиста“ в 4 000 екз. Съставител е Михаил Кантарджиев при сътрудничеството на Павел Иванов, Кирил Герасимов и Владимир Рангелов. Четири години по-късно, през 1953 г. книгата е преиздадена в тираж от 3 000 екземпляра. Литературната дейност на този изключителен наш шахматен деятел завършва с книгата „Първи шахматни уроци“ издадена в тираж от 4070 екз. през 1956 г.
Зад всичко това се крие изключителен труд, невероятна любов към шахмата и желание играта да се развива и популяризира сред всички слоеве на българския народ. И може би затова Михаил Кантарджиев става инициатор на създаването и издаването на списание „Шахматна мисъл“. Заедно с Александър Цветков той обикаля ръководните институции в страната (не само спортни) и успява да ги убеди в необходимостта от издаването на шахматно списаниe. „То трябва да съдейства за организирането на шахматистите, да подпомага тяхното развитие, да пропагандира шахмата и не на последно място, да съхрани шахматната ни история“. Така той определя задачите на списанието и вече близо седемдесет години то неизменно ги следва. През лятото на 1947 г. списанието вече е факт. Първият брой е посрещнат с огромна радост. Названието „Шахматна мисъл“ е на Михаил Кантарджиев. То съдържа в себе си всичко, което може да се каже за тази древна игра, нямаща аналог, съчетаваща в себе си елементи на спорта, науката и изкуството. Михаил Кантарджиев редактира само 11 книжки от списанието – до брой 3 за 1948 г., но в тях остава своя почерк на голям творец. След това в продължение на 5 години ролята на главен редактор изпълняват председателите на републиканската секция по шахмат.

Това са трите основни направления в дейността на Михаил Кантарджиев. Това, което той е дал на българския шахмат за близо 20-годишна активна дейност, заслужава признателност и уважение.
Михаил Кантарджиев доживя до дълбока старост и видя с очите си богатите плодове от своята дейност.
Настоящата книга за живота и делото на Михаил Кантарджиев и с избрани партии от неговото творчество се издава по решение на Управителния съвет на Българската федерация по шахмат и е посветена на 100-годишнината от рождението му.