Преша почти не помни Детонациите и животът Преди. Нощем, сред
отломъците на старата бръснарница, в която живее с дядо си, тя мисли за това,
което е загубено. За света без паркове и кина, без майки и бащи, в който всяко
тяло носи белези от апокалипсиса. На възраст, когато е задължително да се
предаде на специализираната милиция, за да бъде тренирана за войник или за да
бъде използван за мишена, Преша не може повече да се преструва на слаба. Тя
бяга. Изгори Чист и
пепелта вдишай...
Има ги и тези, които преживяват Детонациите, без да бъдат белязани.
Чистите. Те живеят в Купола, който защитава техните здрави, превъзходни тела. Бащата
на Партридж е сред най-влиятелните в Купола, но младият мъж се чувства изолиран
и самотен. Различен. Той мисли за загубата навярно, защото семейството му е
разбито – баща му е емоционално дистанциран, брат му се е самоубил, а майка му
така и не е успяла да стигне до сигурното им убежище. Или може би това се дължи
на клаустрофобията – чувството, че Куполът е обвит от сковани и сурови правила.
Един
ден случайно предположение го навежда на мисълта, че майка му може още да е
жива, навън. Партридж рискува живота си,
за да напусне Купола и да се опита да я намери.
Когато Преша среща Партридж, светът експлодира отново...
Начало