В разговор с приятели стана дума за миналото. Миналото – си казах аз –
не е отминало, то продължава да живее в нас даже да не го искаме… Така
се роди идеята за тази книга. Бог ме поведе в пътищата назад – прави или
криви, но извървени от мен.
Вървях по пътищата на живота си и така всъщност се връщах към себе
си. Дали съм се завърнала? Навярно ще се питам, докато съм жива. И
докато очите ми гледат този ненагледен свят – единствен за мен и
неповторим за всяко живо същество. А колко повторения има в него!
Повтаря се неправдата, но и правдата. Повтаря се престъплението, но и
наказанието. Отчаянието, но и надеждата, пораженията, но и победите.
Смъртта, но и раждането. Повтаря се лъжата, но и истината, малката за
мен, и голяма – за голямото човечество.
Къде е било моето място в този свят, в този град, в моята страна –
това съм търсила и продължавам да търся. В това търсене съм изграждала
собствените си норми на поведение и морал, ръководена съзнателно или
подсъзнателно от чувството, че ако аз не правя това или онова, никой
друг няма да го направи.
Годините минават и отминават. Режимите идват и си отиват. Остава
създаденото. В големия свят всеки от нас е една отделна вселена. Говорих
искрено, поне пред себе си. Дано и до вас да стигне тази искреност – за
да ми повярвате. За да си повярваме взаимно. Доверието и вярата в себе
си, в близките и приятелите, са ме крепили през тези години и
десетилетия…
Преминах през много завои и изпитания, Понякога душата ми се е
люлеела над бездна. И – ха, да се скъса тънката нишка и да изчезне в
бездната. Но преминах нататък към другия спасителен бряг. Мисля, че
колкото и зло да има в този живот, той все пак се крепи на доброто,
което ражда добро. Добротата, красотата, уединението в себе си и
разтварянето на душата ми пред приятели и близки е моето най-голямо
богатство. И пътеводител за по-нататък. Колко време ми остава – от бога
дадено. Той е всемогъщ съдник и опростител на нас, грешниците. Той ме
водеше. Той ще ме води…
Начало