Поезия. Книгата е дебютната стихосбирка на автора, след утвърдения му роман “Колобърът”.
Елица Дубарова пише за книгата: “Стихотворенията
изобилстват от мрачна символика и образност, но в крайна сметка няма
светли посвещения, инициациите винаги са страшни и минават през
тъмнината (на пещерата, на гората, на подводието, на подсъзнанието).
Най-важното е, че независимо от всеобхватния мрак на взривяващи се
пространства и изтичащи небета, в крайна сметка едно
подканващо-приютяващо обещание ни превежда от началото до края: “Ти
тръгни! Аз съм с теб. И те следвам/ до кошмарния край на страха,/ който
зверски сега ни разделя…” Преодоляването на този страх, все едно
въобразен, преживян или сънуван, е причина и цел на любовта!
В този смисъл, колкото и мрачна да изглежда на пръв поглед стихосбирката
на Динко Динков (самата корица и образи-концепти като: “зверска
гилотина”, “нищожества, погълнали държавата”, “агресори”, “усмивка,
разкривена и пластмасова”, “жена на дяволи”, “страшен стон”, “фенери
мъжделеещи”), тя е способна да преведе читателя си от “разрушения град”
през “галери от модули с програмирани писти до мозъка на пристанищата”,
до “нови светове като звезди-слънца”, за да се сбъдне пророчеството!”
Начало