В последните години у нас се възроди интересът към църковното право. То
бе включено отново в учебните планове на повечето юридически факултети
в страната и бе възстановена изследователската дейност върху отделни
негови проблеми. Като задълбочено изследване в тази научна област
книгата не само запълва една празнота в българското юридическо
образование, но определено представлява интерес за всички с интерес към
българската история и историята на българската църква.
Изследването е посветено на основни въпроси на църквата и църковното
право в средновековна България – периода на Първата и Втората българска
държава. Обект на анализ са проблеми, представляващи действителна
основа на познанията за църковното право, чието изясняване има
първостепенно значение от юридическа гледна точка: понятията “църква” и
“църковно право”; развитието на образованието и знанията за църковното
право през цялото му многовековно развитие; източниците на църковното
право, както и появата, устройството, управлението и дейността на
българската църква през Средновековието; отношенията между държавата и
църквата съгласно християнското учение – във Византия и в средновековна
България. Някои от тях се въвеждат в научно обръщение от гледна точка
на църковното право за първи път.
Изданието допринася за възстановяване на прекъснатата връзка с
ценностната система между съвременните поколения и поколенията от
нашето минало, както и за реабилитация на определени аспекти от
българската културна идентичност. Като принос към тази твърде актуална
проблематика книгата стимулира интереса към църквата и към всички
свързани с нея проблеми.