Поезията на
Кольо Колев ни води “под небе, сковано от мраз” по пътя към слънчевото детство
и добротата. Спектакъл без нас е страшното пророчество на автора, който осветява с Прометеев
огън превърнатия в скот човек пред мелницата на времето. Пясъчни силуети, рухнали
в миг, изчезват безследно. Самоирония... Гласът на викащия в пустинята е
заглушен от лая на бесни кучета, а в разкъсаните души проговаря демоничното
отрицание на всичко, наследено от познанието. Кой копнее отново да се роди, когато всичко е предначертано отдавна? И “защо...
въобще ни има?” Пеперудите се приближават към електрическия ореол, а гъсениците
се спасяват в мрака... В епилога – героят на бунта, сякаш Ахил богоравен, призовава за връщане към
корените и воюването за изконните човешки ценности, за паметта, за да не бъде
победен животът.