|
Описание
|
Краят на един семеен роман, писан между 1969-1972 г., е публикуван през 1977 г. след дълги колебания от страна на властите. В него авторът ни пренася във времето на сталинистка Унгария, в ерата на Матиаш Ракоши, завършила с Унгарското въстание през 1956 г. Събитията са предадени от гледната точка на едно дете – Петер Симон, чийто баща, офицер от Държавна сигурност, сам става жертва на комунистическите репресии. В духовния свят на малкия Петер, ограничаващ се до най-близкото му обкръжение, централно място заема неговият дядо, оцелял от Холокоста евреин. "Дядо често ми разказваше. Не истински приказки, а за живота" – спомня си Петер. В своя монолог дядото развива странна теория за семейната история и проследява нейната генеалогия чак до библейските времена. Но бащата на Петер е осъден като предател и момчето е пратено в приют. Амбивалентният край на романа и на света на разказвача идва неочаквано.
|
Начало