Двата народа, гети и
хуни, имат тясно преплетена история, както военна, така и културна. За гетите
около 330-337 година е създаден азбука от изключителния учен Урфил, която и
днес в Словения и Хърватско се нарича Готика, и най-учудващото е, че тази
Готика е азбуката известна ни като Глаголица. Климент създава нова калиграфия
на точно същия брой знаци, както за звуци, така и за числа използвайки и
фригийски букви донесени от Кадъм преди Троянската война, използвани първо от
пеласгите, част от които използват 6 века по-късно и гърците. На тази азбука с
две различаващи се калиграфии, гениалните учени Урфил, Констатин и Методий и
техните ученици създадоха основите на българската и славянската култура. На
тази азбука пишат „малките готи“ останали в днешна северна България, които,
според Йордан, „са голям народ“. Така, че историята на гетите, наричани от
трети век насетне готи, даже само по тази причина, а има и много други, е
история на България. Това е причината, ранните български будители, като Гаврил
Кръстевич, Георги Раковски, Ганчо Ценов и др. да са познавали в най-големи
подробности трудовете на Йордан и Малх.