Приемствеността при
фамилните имена понякога се къса при
най-глупави обстоятелства.
Аз, баща ми и децата ми
сме Цакови. Но когато бях на 15, той ми
каза, че истинската ни фамилия с него
би трябвало да е друга – когато се родил
той, по някаква временна прищявка на
властта фамилното име на децата се
образувало от малкото име на дядото и
баща ми станал Цаков, а после властта
се сменила или се отказала от своята
прищявка – не знам точно - и фамилните
имена отново започнали да се запазват
както трябва, така аз съм станал Цаков
от баща си.
Когато тази книга тръгна
да излиза, един мой стар познайник, врял
и кипял в тия работи, ме посъветва да я
подпиша с псевдоним. Запънах се като
магаре - нали току-що почнахме да градим
фамилията Цакови...
После този стар познайник
изведнъж ми предложи да я подпиша като
Виктор Дяков.
Онемях. Нямаше как той
да знае, че Дяков е фамилията, която би
трябвало да нося.
Не вярвам в случайности.
За случайностите и създаването на
висшите форми на живот „по случайност”
известният британски физик Фред Хойл
казва следното: „...все едно да очакваш,
че ако се извие тайфун над градското
бунище и добре разбърка боклука, накрая
от него ще се получи един съвършен
Боинг-747”.
Приемствеността при
фамилните имена понякога се възражда
при най-странни обстоятелства...
Начало