Книгата представлява първото съвременно изследване у нас на института на възобновяването на наказателни дела. След отмяната на прегледа по реда на надзора през 1998 г. и въвеждането на триинстанционния модел на наказателно правораздаване, възобновяването е единственият извънреден контролен стадий за проверка на влезли в сила присъди, решения и определения. На базата на задълбочен анализ на действащата нормативна уредба на това производство в НПК (след измененията от ноември 2011 г.), сравнителноправния преглед на законодателните разрешения в някои европейски държави и критично коментираната съдебна практика, авторът разглежда основните аспекти на този контролен способ. Предметът на изследване обхваща теоретичното изясняване на същността на възобновяването на наказателните дела и неговите характерни черти, съдържанието на отделните основания за възобновяване и механизма за тяхното установяване, извънпроцесуалните и процесуалните действия, свързани с образуването на самото производство (актове, подлежащи на контрол, компетентни органи и лица, срокове и др.), както и реда за разглеждане на искането за възобновяване и правомощията на Върховния касационен съд. Специално внимание е отделено на две особени форми на възобновяването на наказателни дела – по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство, и на „квазикасацията” – възобновяването на наказателни дела, непроверени по касационен ред, при наличието на касационните основания за обжалване. В книгата се предлагат решения на редица неуредени въпроси и празноти в законовата уредба на този институт, което дава възможност за преодоляването на някои практически проблеми в правоприлагането и създава добра основа за законодателно усъвършенстване на този контролен механизъм. Изданието е предназначено за научни работници, практикуващи юристи и студенти по право, както и за всички, които проявяват интерес в областта на наказателния процес.
Начало