Ключова роля във
функционирането на съвременните демокрации имат изборите, тъй като посредством
тях се осъществява властта на народа. В правните норми, регламентиращи
изборите, могат да бъдат обективирани принципите на три основни групи избирателни
системи – мажоритарни, пропорционални
и смесени. Какъв ще бъде резултатът от прилагането им зависи не само от
това към коя от трите групи принадлежи тя, но и от редица други съпътстващи
фактори, които в определени случаи играят ключова роля.
Основна
целна настоящото изследване е да се установи дали държавите
с мажоритарни избирателни системи са по-развити в сравнение с държавите,
използващи пропорционални или смесени системи, и съществува ли корелация между
типа избирателна система и степента на развитие на държавите в социалната, икономическата
и политическата сфера.
За постигане на целта е
проучена и систематизирана научната литература, касаеща електоралното
инженерство. Изследван е опитът на държавите от Балканите при прилагането на
мажоритарни системи. Направен е и исторически преглед на дебата за въвеждане на
мажоритарна система в България след 1989 г., като са изведени акцентите в него.
Разработен е модел за оценка развитието на държавите и връзката му с
прилаганата избирателна система, който е приложен към 183 страни. В резултат са
установени определени зависимости, които показват, че държавите с
пропорционални избирателни системи са с по-добри резултати по повече от
изследваните показатели в сравнение с държавите, използващи мажоритарни системи.
Начало