Не се наемам да твърдя дали Савко Калата е по-знаменит разказвач, или
по-знаменит касоразбивач. За второто е получил достатъчен брой години
из соцзатворите, но за първото тепърва получава любовта и верността на
хилядите си фенове. След автобиографията му „Да оцелееш в Ада“ той –
сякаш от казана за ракия край Созопол – вади сборник с удивителни
разкази, включващи моряшки истории, пандизчийски приключения, и
невероятни созополски маками, в които оживяват причудливите, смешни и
трогателни герои на знаменитото курортно градче. Някои от тях са от
времето, в което Созопол е бил само „риба и въшки“ по собствените думи
на Савко, други са съвременни. Но всички истории са основани на
действителни събития, а някои от героите са с истинските си легендарни
имена. Замръзналото море през 50-те години на миналия век е особена
метафора за разказваческото майсторство на Савко, защото отдавна не се е
появявал разказвач, който така естествено да събира човешки характери и
природа. Може би защото и двете – особено по Черноморието – са на
изчезване. И природата, и истинските човеци. Отдавна не се е появявал
разказвач, който безхитростно и без претенции просто разказва. Няма да
се усетите как опитният касоразбивач и разказвач редицивист ще разбие
касата на литературните ви предубеждения и ще отнесе сърцето ви.
Любен Дилов-син