Романът на Дияна Боева „Невинни“ е продължение на „Писма за оригами“ и ни пренася в една по-нова епоха – 90-те на миналия век: произтичащите от Лукановата зима мракобесни времена. Отново се срещаме със запомнящите се персонажи на лекарката Ирена, Русанов – носещ историята на едно неизказано свое минало, Богомил, който се е отказал да замръзва, а вероятно няма и време, потопен в едни динамични, но и на моменти тягостни времена, малката Мери, която ни дава интересна контрапунктуална гледна точка със своя детски дневник. Разбира се, тук е отново и Мевледа, без кулинарните изкушения на която няма как да се потопим в една приказна атмосфера на ухаещо кафе, ароматен сутляш и екзотични сладки, чиято рецепта знае само тя. Този път нямаме времевата дихотомия от първия роман, но въпреки това разбираме, че това е само привидно. Хората от миналото го носят в себе си и не могат да го изкажат, независимо по какъв начин са провокирани да направят това. Съответно те ще си заминат с него, а тези, които ще се опитат истински да го проучат, ще бъдат хора, посветили живота си на тази цел. За всички останали е настоящето, окъпано в много слънце и море.
Христо Боев