Ерудираният читател познава мита за
изпадналия в немилост цар Едип, който
си избожда очите, след като научава, че
поради незнание е убил баща си, цар Лай,
и се е оженил за майка си, царица Йокаста.
Когато с ужас открива истината, Едип
решава да напусне Тива, последван от
дъщеря си Антигона, която споделя
неговото скиталчество.
В „Едип по пътя“, един изключително
поетичен роман, определен от критиката
като шедьовър и преведен на множество
езици, Анри Бошо ни разказва липсващата
глава от историята на Едип, нареждайки
се до мислители като Софокъл, Фройд и
Кокто, увековечили този основополагащ
мит. Новаторството на Бошо се изразява
в избора на жанра – приключенски роман,
инициационен роман и дори road movie, чиято
фабула е ситуирана в Античността. Тук
Едип вече не е вдъхновителят на цяла
една наука, психоанализата, а самият
той е подложен на психоанализа напряко
на своето вътрешно пътешествие. В него
той се сблъсква с мрака, който носи в
себе си, докато стигне до себепознанието
с помощта на скитането и на изкуството.
„Едип по пътя“ е именно разказът за
този процес на себеоткриване, проникновена
притча за самотния човек и неговата
съдба.
Начало