Национален регистър на издаваните книги в България

„Дневник“ на унгарския писател Геза Чат (1887–1919) е откровена изповед, огледало на вътрешния му духовен мир, разтърсван от буреносни чувства, любови и страсти. Превъзходният лекар и психиатър Чат същевременно е изкушен морфинист и донжуан, който с лека ръка пропилява таланта си, а преди да сложи край на краткия си, но размирен живот, прострелва смъртоносно своята съпруга, принесена в жертва на пагубните му страсти. В разказите му, белязани от стилистиката на натурализма и пропити от ярките багри на символизма, пред нас оживява свят на ненависти и тайни страсти, на чудовищни злодейства. В творчеството на Чат се преплитат мистичните детски изживявания и визии, сексуалността и бруталността на човека, загадките на човешката душа и смъртоносните ѝ проявления.

Очевидни са приликите между Чат и американеца Едгар Алън По: трудна съдба, преждевременна смърт, повлияване от алкохол и опиати, идентичен художествен изказ, брилянтно построение на структурата на разказа. Донякъде общата им съдба повлиява и върху тематиката и стиловите похвати на тяхното творчество, в което се третират вечните теми за живота и смъртта, за любовта и омразата.