Петер Кантор (Будапеща, 1949-2021) е унгарски поет и преводач. Завършва английска и руска филология в Будапещенския университет „Йотвьош Лоранд“, а по-късно следва унгарска филология. Работи като редактор в периодични литературни издания, превежда от английски и руски език. Удостоен е с наградата „Атила Йожеф“ (1994), Лавровият венец на Унгария (2007) и др. Стиховете му са превеждани на много европейски езици. Поезията му според писателя Ласло Дарваши се определя като „диалогична лирика“, доколкото в поетиката си води задочен разговор с читателя.
Но ако едно стихотворение наистина се е получило, значи то знае повече от своя автор. Какво има в моите стихотворения? В тях хората обикновено вършат всекидневните си неща, и често нищо не се случва. Няма нищо удивително в целия този живот, тъпчене на едно място. В същото време се усеща драмата: какъв е смисълът от всичко това? Доколко човек е свободен в своята екзистенция, и доколко не е? Доколко е виновен, и доколко – невинен? Във всеки случай е нещастен. Също. Помня, веднъж показах едно мое стихотворение на някого, и той попита от какво това е поезия. Ами от това, че от нея те стяга гърлото. Ако не те стяга, значи имаш нужда от друго. Пусни на грамофона друга плоча.
Начало