Една от най-широкообхватните дисциплини във филологическото обучение на
висшето хуманитарно образование и знание е Антична и Западноевропейска
литература. Необозрим гигантски корпус от художествена литература и
литературноисторически натрупвания. Опитите да се систематизират всички
тези наслагвания довежда до мащабни многотомни проекти, които при цялата
си всеобхватност пак не могат да фиксират в стройна система тази
отворена към нови и нови попълнения наличност.
Настоящето издание е един
от поредните (може би неуспешни) опити да се представи твърде
редуцирано, без никакви периодизационни схеми и очертавани хронологични
граници възможният щрих върху взаимнопроникващия прочит на двете огромни
литератури – Античната и Западната. Само ще се маркират проблемните
зони, от които извират парадоксите на взаимното проникване. Единствената
възможна претенция на този “Щрих” е да се покаже (за кой ли път), че
развитието на литературата е развитието на самото (художествено)
съзнание и целият литературен процес не би бил възможен без плетеницата
от (въобразени) траектории на разума и интуицията човешка.
Начало