СПОМЕН ЗА ЕДИН ГОЛЯМ БЪЛГАРИН
Познавам творчеството на Иван Паскалев като поет – автор на няколко стихосбирки, сборник проза, мемоарна книга за о.з. генерал Делчо Делчев, шахматната книга „Забавна шахматна по-езия“ (2006), влюбен в шахматната игра и по-специално в задачното изкуство, в което има значими постижения. Книгата му, която е посветена на международния гросмайстор по шахматна композиция Венелин Алайков, ще анализирам не само като скромен шахматен коментатор на илюстрования спортен седмичник „Старт“ в продължениена две десетилетия и още толкова след пенсиониране, като пропагандатор на древната игра, но и като ценител на мемоаристиката. Шахматната съкровищница ще съхрани спомена за един голям български шахматист. В осем глави Иван Паскалевпредставя с дълбоко уважение човека, експерта-инженер, финия шахматен композитор чрез своите искрени спомени, чрез многоцветните спомени на колегите на гросмайстора и с особено пестеливата, ала ювелирнаи люстрация на високостойностното задачно творчество на Алайков. I раздел въвежда в прощъпалника на българската проблемистика и запознаването наавтора с гросмайстора епистоларно и лично. II раздел разказва за орисията на семейство Алайкови – бащата е репресиран като царскиофицер след 9 септември, но жилавият син все пак завършва задочно МЕИ.III раздел – „Гросмайстор пошахматна композиция“. Тук Паскалев представя веруюто на Алайков, неговия принос в шахматната композиция, удостоена с дипломи и грамоти. IV раздел – поднесени са автентично 28 писма на гросмайстора до Паскалев. Те насърчават, съветват, оказват помощ. Туй Алайковско себераздаванеще потвърдят в спомените сивсички негови колеги в следващраздел: грижовно, щедро. V раздел – „Послания в рими“. Поетът Иван Паскалев посвещава стихотворения на гросмайстора-вълшебник в шахматната поезия! Емоции в мерена реч и рими. 9 от тях с любимия акростих, що мълви: „Венелин Алайков!“ Прекланят се пред труда и таланта на гросмайстора. Възхищават се на Алайковото умение „да открива тайни“, да моделира шахматни красоти. И тъгуват стиховете, че гросмайсторът вечего няма: „Вятър свири в самотата (няма светлина в стъклата) / Само споменът сиротен (сякаш скита неохотен)“. .......
Тодор Иванов, спортен журналист-пенсионер
ПРЕДГОВОР
Какво е шахматът: спорт,наука или изкуство?!? Този въпрос вече векове наред вълнува напредничавите умове на човечеството. Писатели, поети, музиканти, учени и всички други, изкушени от магията на шахмата нямат точен отговор и всеки избира тази област, която отговаря най-добре на неговия характер, способности, привички, предпочитания и сфера на работа. Навярно шахматът е всичко това, но допълнено с труд. Защото без него и най-гениалният ум няма да можеда върви напред. В шахмата,освен правилата, има богата и необятна по своята същност теория. Трите фази на играта: дебют, мителшпил и ен-дшпил, изискват специфичнии универсални знания. Те се наслагват постепенно от стройна и добре функционираща система, която позволява шахматната теория да прониква все по-дълбоко в тайните на изучаваната материя. Водещите гросмайстори в света, освен своята призната практическа сила, са и естети, фини ценители на шахматното изкуство, автори на ярки, запомняща се партии, тънки завоалирани комбинации и отделни взривяващи позицията ходове. Към това трябва да се прибави нарасналата сила и мощ на компютърните програми. Вече никой гросмайстор, пък било той и в световния елит, не есигурен в своята победа. Нещо повече: компютрите побеждават на най-високо равнище и това вече се приема като нормално. Шахматът е частица от света, която не е изолирана от прогреса и развитието на човечеството. Изявени творци от различни сфери на познанието са били силни практически играчи, автори на пар-тии, комбинации, познавачина шахматната композиция. Златната кохорта е представена от личности, водещи в своята област на действие – писатели и поети Фирдуоси и Омар Хайям, Низами и Навои, Дaнте и Бокачо, Чосер и Рабле, Шекспир и Сервантес, Гьоте и Лесинг, Волтер и Русо, Пушкин и Мицкевич, ЛевТолстой и Тургенев, Чернишевски, Горки, Маяковски, Хемингуей и Ремарк, Бертолд Брехт и Стефан Цвайг ..., учени: астрономът Галилео Галилей, физикът Исак Нютон, философът Спиноза, математикът Лайбниц, енциклопедистът Дидро, химикът Менделеев, микробиологът Омелянски и мн. др., музиканти: Филидор, Рихард Щраус, италианския певец Енрико Карузо, Римски-Корсаков, Скрябин, Сергей Прокофиев, Дaвид Ойстрах, Феликс Менделсон Бартолди ..., политически дейци, като Наполеон Бонапарт, Карл Маркс, Ленин ... Всички те в една или друга степен са дали своя дан в развитието на цивилизацията, на науката и изкуството и шахматът определено има своя принос за това.
Венелин Алайков
Един вълшебен мир. Чутовен свят.
И тих неземен многознайко.
Пехота, царедворци и шахмат.
Един чаровен Зевс – Алайков.
Тих виртуален свят и исполин.
Неземна красота. Шахматна.
Олимп без Зевс.
Ала с Бог Венелин.
Сърце Всемир.
Душата златна.
Все тоз вълшебен мир.
Чутовен свят.
И тоз вълшебен многознайко.
Той – лойфер, пешка, топ, кон, шех, шах, мат:
Гросмайстор Венелин Алайков...
Тодор Иванов
Начало