В
стиховете на Ян Полковски ясно е изразена грижата за европейското
културно наследство, заплашено от
поругаване, разпиляване или съзнателно
унищожаване в името на идеологията на
нихилизма. Този мотив, общ за поезията
на Милош, Херберт и Ружевич, е подплатен
със страха, че прогоненият от Европа и
толкова пъти предаван Бог може наистина
да си е тръгнал. Плашеща безплодна
пустиня – ето визията за Европа, обща
за по-старото поколение поети. Ян
Полковски доживява вече не заплахата,
а случващата се катастрофа на западния
свят, чийто символ е пламтящата катедрала
„Нотр Дам“ или унищожаването на
„неправомерните“ книги на Астрид
Линдгрен в Швеция.