|
Описание
|
Бели ангелиЗакъснели очи, с неми погледи махат за път,а сърцето изстинало, свива света като кукла.Закъснели ръце се докосват. Не плаче дъждът -само облаци свъсени сбира на пристан и хуква...Закъснели мечти си отиват от пристана с гръм.Като срутени сламени покриви в жълти одежди.А душите се срещат в камбанен, непразничен звън -днес погребваме само последната наша надежда.Закъснели слова, неизречени, стискат гръдтаи под сенките, тайнствено стъпки последно притичват.И под тях, спряло времето, плахо прегръща смърттаи страха, да докосва живота и пак да обича.В закъсняла целувка днес тихо се спуска деняти докосва, до свещите, в църквата, устните бледи,и очите склопени, в последния час на нощта,и ръцете ти восъчни, стискащи в шепи победи.Закъснях да те стигна. А пътят ми в храма се спряза молитва, с последната скръбна утеха, на пръсти.И се моля. Макар че сме смъртни - небето сегас бели ангели само да слезе. Света да прекръсти.
|
Начало