Действителността, видяна през екстатичното мислене на петима словенски класици в предлаганите тук техни пиеси, съставна част от родния им драматургичен канон, е едновременно предизвикателна, стряскаща, озадачаваща, но и близка, логична, привлекателна. Текстовете изграждат вътрешен диалог и същевременно отправят редица предизвикателства към нас, българите от ХХІ век, които едва сега имаме възможността да се запознаем с тях. Най-вече сме провокирани да срещнем и сверим диалогичната си култура, готовността си за себеразкриване, анализ и високо общуване през театралната събитийност.
Сборникът си поставя скромната цел да попълни, макар и частично, едно необяснимо разраснало се бяло поле в двустранните литературни и театрални контакти между България и Словения: драматургията.
Начало