Ръцете на баща ми
На одъра смъртен
в изгаряща скръб
бях вкопчила здраво
на баща ми ръцете.
Не исках, не можех
да вярвам,
че тленни ще бъдат
в пръстта.
На баща ми ръцете –
за пръв път
скръстени бяха.
На баща ми ръцете
златни –
те умееха всичко
да майсторят:
да поправят двигатели,
да сеят,
да дялат налъми дори
и какво ли не още...
На баща ми ръцете.
Стисках ги силно
и сгряха се те.
На баща ми ръцете
нетленни.
Пред мене са винаги те.
Начало