|
Описание
|
Когато
една поетична душа наистина знае, за редактора остава само удоволствието от
съучастието. Благодаря на Илко Илиев, че ми го причини! На теб, скъпи читателю,
тепърва ще го причинява. И няма да ходиш – ще растеш – и на болка, но и на
душа. Това е неизбежно при среща с Поет, който насън „целува цветята“, който
„засява светове“ и който черпи светлина и от тъмното. Заразно е това можене –
не защото всеки читател ще пропише /да пази Господ!/, но сигурна съм, всеки ще
прогледне в тъмното, защото вече и неговата душа ще знае как... Извън
техниката, поетичните похвати, силните поанти, тази поезия си има мисия – да
очовечава. Да очовечава с всичката тежест на Кръста. Без да е хленчеща,
умолителна, оплаквателна; с онова мъжество на Поета, който е наясно с цената.
|
Начало