„Как
си?“ – пита майката по телефона. „Всичко
е наред - отговаря дъщерята. – Само съм
бременна и не знам какво да правя.“ Нека
читателят сам допише историята. Нека
сам достигне до трагизма на сцената, в
която майка, баща и син си разменят
визитни картички, без да подозират
родствената връзка помежду си. Мобилните
телефони, общопрактикуваната любов без
обич, предпочитанията към пицата свързват
хората в обединена Европа. Всички са
равни. И се обичат. Разменят си „брюкселски“
целувки и прегръдки, говорят си на ти,
а тайните служби продължават да си
вършат работата.
Маркета
Хейкалова добре познава живота в
брюкселските среди и хората, обсебили
правото да решават съдбите на цели
народи, само защото големите пари са
при тях. На прицела й са еврочиновниците,
които крият собственото си незнание и
неподготвеност зад нищо незначещи
бомбастични фрази и разтегливи понятия.
А дълбоко в себе си всеки копнее за обич
и нежност, за сигурност и преданост.
Начало