ВСИЧКО МИ ГОВОРИ
на Никола Фурнаджиев
Бях дете и моят свят бе малък:
аз общувах с чайника и шкафа,
с дюлите и абажура.
Те стояха зли и безразлични
като идоли огромни
в древен храм.
Първата си крачка аз направих:
дворът бе зелен, зашеметяващ.
Толкова цветя и пеперуди,
птиците, шуртящата чешма.
Нежни обръщения им казвах!
Как опитвах с тях да се сближа.
Те загадъчно мълчаха.
....
Начало