„Мопсът на Вазов” събира 274 текста, писани от автора през последните 20 години. Подредени един до друг в общо книжно тяло, те придобиват оригинална цялост, придават обем на художественото му мислене и започват да функционират като негов духовен автопортрет. Разкриват необичайната чувствителност на един съвременен човек, рефлектиращ болезнено върху случващото се в света около нас и в света вътре в нас – рефлексия, провокирана и съпътствана от (само)ирония, изненадващи послания, вдъхновени метафорични образи, неочаквано подсказващи как проблемът да бъде трансформиран в решение и препотвърждаващи по този начин предназначението на самата литература: да умиротворява, да облагородява, да бъде пътеводител в духовния ни живот.
Текстовете са организирани в две части, всяка от които е подразделена на тематични рубрики, а жанровите измерения експлоатират оптимално всички разновидности на миниатюрата: от разказ (short story), есе, импресия, спомен, басня до сентенция, слоган и афоризъм. Следва да се отбележи прецизната и усърдна дискурсна работа на Христов: българската езикова фактура на тези текстове е изискана, висока дори когато пре(съз)дава ниски (битови) теми и диалози, наблюдават се каламбурни и тавтологични експерименти, разширяващи смисловия обхват на имплицитните сюжети и теми.
Едно от най-приносните постижения на „Мопсът на Вазов“ е в заявената богата литературна култура на автора (с неизбежните реминисценции, алюзии и паралели от наши и чужди автори и произведения), както и надграждането на българската повествователна традиция, водеща началото си още от кратката публицистична проза на Ботев.
проф. Людмил Димитров
Начало