По време на кърджалийските размирици (1790-1810 г.) от
опожарените селища като Копривщица, Панагюрище, Стара Загора, Сливен, Жеравна,
Котел, Странджанско потеглят кервани от пострадали жители към столицата на
Османската империя с надежда за по-спокоен живот. Този район привличал
българите и поради наличието на големи обезлюдени полета плодородна земя.
Новопристигналите българи се настаняват около овчарските
колиби, в близост до огромните чифлици на турските бейове, където някои от тях
получават предложение за работа.
В края на Руско-турската война (1828-1829 г.) към
новозаселените се присъединяват и част от българите, потеглили за Русия, според
клауза на сключения мирен договор. Те пристигат до Цариград, за да отпътуват с
руски кораб до Одеса. Така се оформят български села в трите близки до Цариград
кази (околии): Чаталджанска, Силиврийска и Чорленска и се именуват Цариградски
български села. Заселване на българи към тях от Странджанския и по-далечни
региони продължава и в следващите години.
Чаталджанските български села попадат в църковната област на
Деркоска епархия на Цариградската патриаршия и получават името Деркоски
български села.
Настоящият сборник включва части от няколко книги,
разглеждащи Деркоските български села, издадени в периода 1887-2008 г.
Начало