Настоящият сборник представя резултатите от научните изследвания на
колектив от български и чуждестранни езиковеди, обединени от интереса
към въпроса за вариативността на граматичните структури при семантична
изоморфност. Сборникът съдържа три студии и четири статии, насочени към
съпоставително изследване на присубстантивната употреба на българските че-/да-изречения
и техните структурни аналози в славянски и неславянски езици (най-често
конструкции с инфинитив и подчинени изречения). Избраният подход за
междуезиков анализ е от семантиката към формалните структури. Мотив за
това са типологичните различия между сравняваните езици както в рамките
на славянската група, където българският (като южнославянски език) се
отличава с аналитичния си характер и загубата на инфинитива, така и по
отношение на аналитичните неродствени езици, съхранили инфинитива.
Посоката на съпоставяне е от българския към семантичните еквиваленти и
структурни модели в другите езици, което от своя страна обуславя като
първо при подреждането на работите изследването върху българския език.
Контрастивните анализи включват руския като източнославянски език,
сръбския и словенския като южнославянски езици, полския и чешкия като
западнославянски езици, португалския и италианския като романски езици и
английския като член на германската езикова група.
Начало