|
Описание
|
Кога измина, мой живот, кога измина?
Бях млад пройдоха – горд и безпаричен.
С приятели на чаша русо вино
отричах лесно, лесно бях отричан.
Живеех по софийските тавани
с утехата, звездите че са близо.
Нехайно ближех честните си рани,
без корист давах втората си риза.
И мислех си, че времето е спряло
в сърцето ми, че винаги така
ще бъде искрометното начало,
а не позаблатената река.
Кога измина, мой живот, кога измина?
Остана изворът високо.
Долу – бит е.
Апартамент. Директен хол. Камина.
И в нея вече – пепел от звездите.
Тази книга е поетична биография както на самия Янко Димов – един от най-искрените ни лирици, така в известна степен и на отминалите 50 години, в които са създавани стиховете му.
|
Начало