В междусезонията на един живот се е стаил пети сезон, в който залезът
е застинал и се очаква да е толкова голям, колкото е необходимо да
стигне времето му, за да бъдат изговорени пропуснатите думи. Докато
останалите сезони все още се изпълват с бъдеще, в сезона на поезията
лирическата героиня, обута със сандалите на късното си лято, се разхожда
едновременно в миналото и в бъдещето и ги преживява миг по миг, без
значение на кое от двете времена принадлежат тези мигове.
“В гротеската на реалността, където единствено свободни са мислите”,
поетесата Елка Василева е осъзнала нещо много важно, с което
лирическата й героиня или трябва да се примири, или да се помири:
Смисълът на истинския миг е неговата краткотрайност. И въпреки това,
няма истинско време за край... Изборът наистина е един и той не е
примирението.
Иска ми се да я повторя, голямата мисъл на тази стихосбирка: Няма истинско време за край.
Керана Ангелова, редактор
Начало