Прегръдка от отиващо си лято,
виждам в жълтите листа,
поръсени със старо злато,
донасят в мене самота.
Последни слънчеви лъчи,
галят пъстроцветния килим,
а летните, отминали мечти,
остават само докат спим.
Увехнали цветя се виждат,
изгорели от изминал жар,
със замах последен се повеждат,
птици като тъмен кехлибар.
Да се върнеш аз ще искам,
запазен спомен в паметта.
Обещавам ще те чакам,
Живот, възкръсващ в пролетта!
Начало