Тръгвам нанякъде.
Дишам, не бързам,
крачките бавно, наум си броя.
Тук, със морето, душата си свързвам,
с морската пяна как ризи кроя!
“Нежна изящност” е своеобразна стълба към висините,
насочващата ни да се издигнем до своята небесна наблюдателница, от която да
погледнем дълбоко в себе си, да открием своята искрица доброта и така
необходимата ни човечност. Ще успеем ли да разгадаем пътя към себе си? Ако се
вслушаме и отворим сърцата и душите си към поетичните напътствия, закодирани в
лириката на Детелина Стефанова – със сигурност ще открием своята пътека сред
безбройните широки друми на необятността.
Начало