ПРЕДГОВОР
„Въ българска ми клета земля
Има малко градче
То йе легнало в поляна
Име нему Прилепъ.“
(Райко Жинзифовъ, Кървава кошуля. Приказска изъ съвременыйтъ българский животъ.)
На запад от р. Вардар, в подножието на едно от южните разклонения на Бабуна планина е разположен градът на Крали Марко – Прилеп. Град дал плеяда от изтъкнати революционери, борци за национално освобождение и обединение на българите в Македония: Пере Тошев, Гьорче Петров, полк. Стефан Николов, Никола Каранджулов, Кръсте Гермов (Шакир) и др. Между тях е и скром¬ния учител Владимир Димитров Карамфилов.
Той е роден на 10 май 1877 г. в семейство на занаятчия. За-вършва трикласното училище в родния си град, а след това IV клас в Битоля, където негови учители са Гьорче Петров и Пере Тошев. През 1895 г. постъпва ученик в Солунската българска гимназия, която завършва през 1898 г. Като ученик встъпва в ре-довете на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той е връзката между Даме Груев и ученическия революционен кръжок, а в квартирата му се съхраняват оръжие и взривни вещества. След дипломирането си е учител в Прилеп и началник на революционна група. Като учител в Крива Паланка (1899–1900), Кратово (1900–1901) и Куманово (1901–1902) е ръководител на местните революционни комитети, а в Кратово ра-боти и съжителствува заедно с Тодор Александров. През август 1902 г. е арестуван и осъден на 101 г. затвор. Лежи в затвора „Куршумли хан“ в Скопие, откъдето е амнистиран и освободен през февруари 1903 г. Пристигнал в родния си град, той веднага се включва активно в подготовката на населението за предстоящо-то въстание. Подгонен отново от турските власти, бяга в четата на Борис Сарафов и заедно с нея се отправя за България. По време на едно сражение се отделя от другарите си, но с помощта на хора от организацията, успява да премине в Сърбия и оттам в София. Тук се записва студент по математика в Софийския университет „Климент Охридски“. Членува в студентската „Прилепска спома-гателна дружба“, която извършва благотворителна дейност. По време на Балканската война е командир на нестроевата рота при 10 Прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение. През Първата световна война (1915–1918) служи в 3 пехотен Македон-ски полк. По-късно е назначен за председател на специалната ко-мисия по прехраната в Скопие, а впоследствие е чиновник за специални поръчения в скопското губернаторство. Установява се в Пазарджик, където е дългогодишен учител по математика в местната гимназия. Активно участвува в дейността на Илинденската организация и е избиран за делегат на всички нейни конгреси. Умира на 14 юли 1943 г. в гр. Пазарджик.
Своите спомени Владимир Карамфилов пише откъслечно и фрагментарно, с много повторения на случки и събития, което ги прави трудни за систематичното им подреждане. Отделни части от тях той е публикувал в „Илинден 1903–1922. Сборник в памет на голямото македонско въстание“, с. 94–99; „Илинден 1903–1926. Сборник …“, с. 78–86; „Илинден 1903–1927. Сборник...“, с. 102–112. В настоящето издание са включени, освен спомените му и част от огромния му архив (писма, документи и снимки), който се съхранява в Централния държавен архив. Запазени са езиковите и стилните особености на автора, като само е осъвременен правописът и са поправени правописните грешки.
Борис Йорданов Николов
Начало