В настоящата, първа
по рода си антология на български език,
са събрани сто и двайсет стихотворения
от каноничните опуси на четиримата
поети на словенския Модерн: Драготин
Кете, Иван Цанкар, Отон Жупанчич и Йосип
Мурн. Представени са с по равен брой
творби – трийсет, христоматийни за
родния им контекст и неделима част от
словенското културно самоопределение.
Подредени са според последователността
на рождението им.
Словенският
литературен модернизъм възниква в самия
край на XIX и началото на XX век, когато
страната се намира в състава на
Австро-Унгария и е в условията на
зависимост от политиката и културата
на империята, предимно немскоезичната.
Но тъкмо направлението силно тласва
отдавна назрялата битка за духовна
автономия и еманципация на словенците
през идентичността им на славяни. В
текстовете и метафорите си те интегрират
и немалко от откритията и нововъведенията
на френския модернизъм.
Начало