Двадесет години след смъртта си КГБ на всемогъщия Съветски
съюз все още обсебвавъображението. От обикновения гражданин до
професионалистите от ДСТ самото споменаване на магическото съкращение
предизвиква особен блясък в погледите и неизменната въздишка на съжаление:
„Тогава поне имахме достойни противници!”.
Противник, а не враг, защото някогашната най-могъща централа
в света – не само по ресурси, но и по постижения и качества на своите служители
– внушава уважение и дори възхищение у всички ветерани от единствения боен
фронт, който си струва, този на сенките и мрака.
За всички, които се съмняват, ще призная, че
най-завладяващата ми фантазия от онова време бе да бъда шеф на КГБ. Затова
разпадането му ни изпълни с огромна тъга. Никога не сме съжалявали за Гестапо,
но съжаляваме за КГБ.
Ала дали КГБ е изчезнал наистина? Дали неговите дела
най-после са запратени на сметището на историята?
На тези въпроси дава отговор една добре осведомена жена –
Румяна Угърчинска, изследовател и писател, българка и французойка и прекрасен
документалист наизгубените досиета, изследовател на забравата, патолог на
изисканите трупове на историята.
(Ив Боне, Директор на френското контраразузнаване 1982-1985
г.)
Начало